8.02.2024 г., 14:24 ч.

В незрящите очи на капитаните 

  Поезия » Друга
195 6 5

В незрящите очи на капитаните,

в зениците, изпепелени от солта,

във погледа – въже и упование,

при котвата, обвита в самота

е сгушена колибата на лятото,

в която през септември ще се върне,

ще просне мокрия си бански

и облекчено ще отдъхне.

От себе си, от парещия вятър,

от шумните запои на моряците,

от сълзите горчиви на русалките,

от песни на зевзеци и пияници.

Ще се зарови в тишина,

под сянката на натежали мрежи,

ще иска да забрави, че го чакат,

тълпи от недочакани копнежи.

В незрящите очи на капитаните,

в зениците, изпепелени от солта,

живее синьо, тихо лятото,

през зимата...

© Пламена Троева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??