29 may 2014, 14:55

В Никогея

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

                                     Трудно  е

                                    да си раличен

                                    разлагам се

                                    атом по атом

                                    освобождавам

                                    се от огъня

                                    на плътта си

                                    в света от кукли

                                    всеки иска

                                    да избегне

                                    страданието,

                                    а спомените

                                    са бягство

                                    от реалноста.


                                    Как да обичам

                                    тези създания

                                    от кръв и кости?

                                    Вървя из

                                    ледена пустиня

                                    между кобалтово

                                    сини пясъци

                                   в сенките

                                   на звездите.


                                   Цялата

                                   наша вселена

                                  е изгряваща болка

                                  и все пак

                                  ти си това

                                  което -

                                  най-много желаеш...                            

                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тайната на живота е самия живот Анна,и молекулите на плътта са кодирани
    в самите нас и така подхождат на невроните и ние си спомняме.БЛАГОДАРЯ ТИ за коментара.
  • Когато се превърнем в огън, ще се освободим от пламъците!
    Бладаря на МИСАНА и на Тaboo(Мравчо)-вашите коментари
    са изпитание за мен!ПРИЗНАТЕЛЕН СЪМ!
  • "Вървя из
    ледена пустиня
    между кобалтово-сини
    пясъци
    в сенките на звездите."

    Нестандартен стих, за мен стигащ апогей в цитираните по-горе редове.

    Отлична находка е и констатацията, че "вселената е изгряваща болка".

    Ето от такива редеве повява поезията.


    Поздравление, Росен: Мисана
  • Бладаря за вниманието,Северно сияние!
  • Страхотно! Много ми хареса!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...