В Никогея
Трудно е
да си раличен
разлагам се
атом по атом
освобождавам
се от огъня
на плътта си
в света от кукли
всеки иска
да избегне
страданието,
а спомените
са бягство
от реалноста.
Как да обичам
тези създания
от кръв и кости?
Вървя из
ледена пустиня
между кобалтово
сини пясъци
в сенките
на звездите.
Цялата
наша вселена
е изгряваща болка
и все пак
ти си това
което -
най-много желаеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Иванов Всички права запазени
