divcviat (Росен Иванов)
30 183
29.05.2014 г., 14:55 ч.

В Никогея 

  Поезия » Друга
813 0 5

                                     Трудно  е

                                    да си раличен

                                    разлагам се

                                    атом по атом

                                    освобождавам

                                    се от огъня

                                    на плътта си

                                    в света от кукли

                                    всеки иска

                                    да избегне

                                    страданието,

                                    а спомените

                                    са бягство

                                    от реалноста.


                                    Как да обичам

                                    тези създания

                                    от кръв и кости?

                                    Вървя из

                                    ледена пустиня

                                    между кобалтово

                                    сини пясъци

                                   в сенките

                                   на звездите.


                                   Цялата

                                   наша вселена

                                  е изгряваща болка

                                  и все пак

                                  ти си това

                                  което -

                                  най-много желаеш...                            

                            

© Росен Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тайната на живота е самия живот Анна,и молекулите на плътта са кодирани
    в самите нас и така подхождат на невроните и ние си спомняме.БЛАГОДАРЯ ТИ за коментара.
  • Когато се превърнем в огън, ще се освободим от пламъците!
    Бладаря на МИСАНА и на Тaboo(Мравчо)-вашите коментари
    са изпитание за мен!ПРИЗНАТЕЛЕН СЪМ!
  • "Вървя из
    ледена пустиня
    между кобалтово-сини
    пясъци
    в сенките на звездите."

    Нестандартен стих, за мен стигащ апогей в цитираните по-горе редове.

    Отлична находка е и констатацията, че "вселената е изгряваща болка".

    Ето от такива редеве повява поезията.


    Поздравление, Росен: Мисана
  • Бладаря за вниманието,Северно сияние!
  • Страхотно! Много ми хареса!!!
Предложения
: ??:??