May 29, 2014, 2:55 PM

В Никогея

  Poetry » Other
1.2K 0 5

                                     Трудно  е

                                    да си раличен

                                    разлагам се

                                    атом по атом

                                    освобождавам

                                    се от огъня

                                    на плътта си

                                    в света от кукли

                                    всеки иска

                                    да избегне

                                    страданието,

                                    а спомените

                                    са бягство

                                    от реалноста.


                                    Как да обичам

                                    тези създания

                                    от кръв и кости?

                                    Вървя из

                                    ледена пустиня

                                    между кобалтово

                                    сини пясъци

                                   в сенките

                                   на звездите.


                                   Цялата

                                   наша вселена

                                  е изгряваща болка

                                  и все пак

                                  ти си това

                                  което -

                                  най-много желаеш...                            

                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тайната на живота е самия живот Анна,и молекулите на плътта са кодирани
    в самите нас и така подхождат на невроните и ние си спомняме.БЛАГОДАРЯ ТИ за коментара.
  • Когато се превърнем в огън, ще се освободим от пламъците!
    Бладаря на МИСАНА и на Тaboo(Мравчо)-вашите коментари
    са изпитание за мен!ПРИЗНАТЕЛЕН СЪМ!
  • "Вървя из
    ледена пустиня
    между кобалтово-сини
    пясъци
    в сенките на звездите."

    Нестандартен стих, за мен стигащ апогей в цитираните по-горе редове.

    Отлична находка е и констатацията, че "вселената е изгряваща болка".

    Ето от такива редеве повява поезията.


    Поздравление, Росен: Мисана
  • Бладаря за вниманието,Северно сияние!
  • Страхотно! Много ми хареса!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...