В нощния атлас

20 abr 2013, 12:00

Poesía » Filosófica

436 0 0

Като приятел стар ме среща вечерта.

Една луна,

добра и нежна,

до моите колене

с вързоп от детски спомени присяда.

Звездите се оглеждат в реката.

Светулките блуждаят из тревите

и надничат в очите ми да видят

изпепелена ли е обичта,

родена в детството!

Светът е спрял дъха си

в спокойните води на тишината

и в нощния атлас

земята и небето

разговарят в диалог.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.