Apr 20, 2013, 12:00 PM

В нощния атлас 

  Poetry » Phylosophy
473 0 0
Като приятел стар ме среща вечерта.
Една луна,
добра и нежна,
до моите колене
с вързоп от детски спомени присяда.
Звездите се оглеждат в реката.
Светулките блуждаят из тревите
и надничат в очите ми да видят
изпепелена ли е обичта,
родена в детството!
Светът е спрял дъха си
в спокойните води на тишината ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??