В нощния атлас
591
0
0
Като приятел стар ме среща вечерта.
Една луна,
добра и нежна,
до моите колене
с вързоп от детски спомени присяда.
Звездите се оглеждат в реката.
Светулките блуждаят из тревите
и надничат в очите ми да видят
изпепелена ли е обичта,
родена в детството!
Светът е спрял дъха си
в спокойните води на тишината
и в нощния атлас
земята и небето
разговарят в диалог.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
