21 jun 2009, 23:24

В нощта

Poesía » De amor

1.3K 0 2

Някъде далеч в нощта

се чува мелодия стара,

момче непознато разказва

тъгата си на олющена китара.

Заслушах се аз в песента

в гласа нежен приспивен,

трепна нещо в моята душа.

О, страннико самотен,

на кого напомняш ми ти...

Но дали?...

Може би?...

Години толкова минаха,

но още помня аз

теб, китарата,

песните ни в среднощния час...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

AivI (Стелияна Димитрова)

Спомен или можеби дежа вюПоздрав!

2009-06-22T17:20:32+03:00
Човек (Анна Станоева)

Сякаш прочетох нещо от себе си преди години. Просто и аз така пишех на твоята възраст. С много емоция, но не изпипвах текста. Някак беше ми мъчно да го променям и ръчкам, а и едва ли съм знаела как да го подобря... Говоря си тука... Поздрав!

2009-06-22T09:26:39+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0