Някъде далеч в нощта
се чува мелодия стара,
момче непознато разказва
тъгата си на олющена китара.
Заслушах се аз в песента
в гласа нежен приспивен,
трепна нещо в моята душа.
О, страннико самотен,
на кого напомняш ми ти...
Но дали?...
Може би?...
Години толкова минаха,
но още помня аз
теб, китарата,
песните ни в среднощния час...
© Ива Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав!