21 июн. 2009 г., 23:24

В нощта

1.3K 0 2

Някъде далеч в нощта

се чува мелодия стара,

момче непознато разказва

тъгата си на олющена китара.

Заслушах се аз в песента

в гласа нежен приспивен,

трепна нещо в моята душа.

О, страннико самотен,

на кого напомняш ми ти...

Но дали?...

Може би?...

Години толкова минаха,

но още помня аз

теб, китарата,

песните ни в среднощния час...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Спомен или можеби дежа вюПоздрав!
  • Сякаш прочетох нещо от себе си преди години. Просто и аз така пишех на твоята възраст. С много емоция, но не изпипвах текста. Някак беше ми мъчно да го променям и ръчкам, а и едва ли съм знаела как да го подобря... Говоря си тука... Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...