В нощта
549
1
1
Нощта събудена се мръщи,
че телефонът пак звъни.
Полегнала до мене вкъщи
под наметалото си спи.
Събуждам се и аз със нея
и гледам колко е часът,
а погледът далеч се рее…
Знам – будни две очи не спят.
И те самотни като мене
потъват в тъмната стена,
пресмятат миналото време -
ще му олекне ли, кога…
Че всеки нещо изживял е
и скътал в своята душа
и над съня на близък бдял е.
При него пращам аз нощта.
Спокоен сън му пожелавам
със галещ поглед от дома,
а телефонът не отварям,
потъвам с топъл миг в съня…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
