Нощта събудена се мръщи,
че телефонът пак звъни.
Полегнала до мене вкъщи
под наметалото си спи.

Събуждам се и аз със нея
и гледам колко е часът,
а погледът далеч се рее…
Знам – будни две очи не спят.

И те самотни като мене
потъват в тъмната стена,
пресмятат миналото време -
ще му олекне ли, кога…

Че всеки нещо изживял е
и скътал в своята душа
и над съня на близък бдял е.
При него пращам аз нощта.

Спокоен сън му пожелавам
със галещ поглед от дома,
а телефонът не отварям,
потъвам с топъл миг в съня…