Нощта събудена се мръщи,
че телефонът пак звъни.
Полегнала до мене вкъщи
под наметалото си спи.
Събуждам се и аз със нея
и гледам колко е часът,
а погледът далеч се рее…
Знам – будни две очи не спят.
И те самотни като мене
потъват в тъмната стена,
пресмятат миналото време -
ще му олекне ли, кога… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up