Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
6 may 2007, 0:42

В НОЩТА НА ВЛЮБЕНИТЕ МЛАДИ

  Poesía
820 0 2
 

***


В нощта на влюбените млади

над окосените ливади

струеше див божествен лъх.

Небето цяло бе пробито

и светеше - искрящо сито

с безброй звезди

без дъх.


Стояхме двама под луната 

и  сенките ни по  реката

отплуваха    от нас...

Лицето ти бе  засияло

а мойто - синьо огледало

на  горския захлас.    


Дали бе вчера или утре -

до днес душата ми  се лута

да дири оня Храм...

Реката сенките отнесе

и лятото посърна в  есен,


но ти си още там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0