В НОЩТА НА ВЛЮБЕНИТЕ МЛАДИ
***
В нощта на влюбените млади
над окосените ливади
струеше див божествен лъх.
Небето цяло бе пробито
и светеше - искрящо сито
с безброй звезди
без дъх.
Стояхме двама под луната
и сенките ни по реката
отплуваха от нас...
Лицето ти бе засияло
а мойто - синьо огледало
на горския захлас.
Дали бе вчера или утре -
до днес душата ми се лута
да дири оня Храм...
Реката сенките отнесе
и лятото посърна в есен,
но ти си още там.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Забраван Забраванов Все права защищены
