***
В нощта на влюбените млади
над окосените ливади
струеше див божествен лъх.
Небето цяло бе пробито
и светеше - искрящо сито
с безброй звезди
без дъх.
Стояхме двама под луната
и сенките ни по реката
отплуваха от нас...
Лицето ти бе засияло
а мойто - синьо огледало
на горския захлас.
Дали бе вчера или утре -
до днес душата ми се лута
да дири оня Храм...
Реката сенките отнесе
и лятото посърна в есен,
но ти си още там.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
