***
В нощта на влюбените млади
над окосените ливади
струеше див божествен лъх.
Небето цяло бе пробито
и светеше - искрящо сито
с безброй звезди
без дъх.
Стояхме двама под луната
и сенките ни по реката
отплуваха от нас...
Лицето ти бе засияло
а мойто - синьо огледало
на горския захлас.
Дали бе вчера или утре -
до днес душата ми се лута
да дири оня Храм...
Реката сенките отнесе
и лятото посърна в есен,
но ти си още там.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
