***
В нощта на влюбените млади
над окосените ливади
струеше див божествен лъх.
Небето цяло бе пробито
и светеше - искрящо сито
с безброй звезди
без дъх.
Стояхме двама под луната
и сенките ни по реката
отплуваха от нас...
Лицето ти бе засияло
а мойто - синьо огледало
на горския захлас.
Дали бе вчера или утре -
до днес душата ми се лута
да дири оня Храм...
Реката сенките отнесе
и лятото посърна в есен,
но ти си още там.
© Забраван Забраванов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
