19 dic 2024, 6:05

В облаците от цигарен дим 

  Poesía » Filosófica, Otra
84 0 5

Простете ми, нали съм стар пушач,

за стиховете с дъх на никотин

и дим цигарен, предизвикващ плач,

а също и за дозите катран. 

 

 

От там е черното, което е във тях,

полепващо по дробове и мозъци.

Изкашлям се във никотинов смях

и пак издишвам думички от облаци.

 

 

Но има и добро сред новините -

Щом гости сте на празната ми маса

омръзне ли ви образът в очите,

то значи е останал само фасът. 

 

 

И просто е - с тютюна изгорял

и словото на сива пепел става просто -

Във пепелника лесно, без печал,

хвърлете ме, че там е мойто място!

 

 

Димът, възможно е, останал, да ви дразни,

но колко ли? Прозорец отворете!

Той сам ще си отиде, че го блазни 

свободен да е яхнал ветровете.

*****

И този стих написах с жълти пръсти

съзнавайки, че го очаква гюм -

Душа на грешник в мене се прекръсти

поемайки към вас в нечакан сън...

 

 

10.07.2023.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е, бе права си, Пепи, мерсаж 🙃
  • И да го спреш тутуна, по-бел нема да танеш! От личен опит ти го казвам. От сума ти годин не пуша, 'се съм си същият скорпион
  • Констанс, не пия, не играя комар, не изневерявам 🤣, ако спра и цигарите, ще кажа каквото казвам на жената - направо светец ставам (освен това Не употребявам и нецензурни думи, дори и в компания, в която това е Официалната реч).
    Безжичен, всяка тема ми е предизвикателство.
    Благодаря сърдечно и на двамата.
  • Е, наистина можеш да пишеш стихове, та дори и на такава тема.
  • Интересна интерпретация около един прост цигарен дим...
    (Вредно е да се пуши, ама все някакъв порок трябва да имаме.)
Propuestas
: ??:??