В облаците от цигарен дим
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях,
полепващо по дробове и мозъци.
Изкашлям се във никотинов смях
и пак издишвам думички от облаци.
Но има и добро сред новините -
Щом гости сте на празната ми маса
омръзне ли ви образът в очите,
то значи е останал само фасът.
И просто е - с тютюна изгорял
и словото на сива пепел става просто -
Във пепелника лесно, без печал,
хвърлете ме, че там е мойто място!
Димът, възможно е, останал, да ви дразни,
но колко ли? Прозорец отворете!
Той сам ще си отиде, че го блазни
свободен да е яхнал ветровете.
*****
И този стих написах с жълти пръсти
съзнавайки, че го очаква гюм -
Душа на грешник в мене се прекръсти
поемайки към вас в нечакан сън...
10.07.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
