11 mar 2021, 7:37

В облаците скитам

788 0 6

"Защо главата ти все скита
сред облаците, нависоко!?"
Така приятелите питат,
а аз поемам дъх, дълбоко:

 

Защото там съм вечно влюбен.
Защото там се срещам с нея.
Защото там съм непринуден
и винаги на глас се смея.

 

Не ги виня - не ме разбират.
И шепнат: "Пак е тра-ла-ла".
Но те дори не подозират
за тази моя Шангри Ла!

 

Там няма горе, няма долу,
а само облаци любов,
в които скитам се наволя
и всеки миг е сякаш нов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко е красиво!
  • Явно човек е това, което иска да преживява, чувства и усеща.
  • Благодаря, че прочетохте! Бъдете облачно-влюбени
  • Хубаво е човек да се рее в свой свят, да го превръща в облаци от любов. Много хубав стих.
  • Много мой го усетих този стих, защото все се рея някъде из небесата... Не знам дали съм тра-ла-ла но всичко това ми е познато
    Хареса ми стихчето!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...