"Защо главата ти все скита
сред облаците, нависоко!?"
Така приятелите питат,
а аз поемам дъх, дълбоко:
Защото там съм вечно влюбен.
Защото там се срещам с нея.
Защото там съм непринуден
и винаги на глас се смея.
Не ги виня - не ме разбират.
И шепнат: "Пак е тра-ла-ла".
Но те дори не подозират
за тази моя Шангри Ла!
Там няма горе, няма долу,
а само облаци любов,
в които скитам се наволя
и всеки миг е сякаш нов.
но всичко това ми е познато
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
