"Защо главата ти все скита
сред облаците, нависоко!?"
Така приятелите питат,
а аз поемам дъх, дълбоко:
Защото там съм вечно влюбен.
Защото там се срещам с нея.
Защото там съм непринуден
и винаги на глас се смея.
Не ги виня - не ме разбират.
И шепнат: "Пак е тра-ла-ла".
Но те дори не подозират
за тази моя Шангри Ла!
Там няма горе, няма долу,
а само облаци любов,
в които скитам се наволя
и всеки миг е сякаш нов.
но всичко това ми е познато
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
