svetlitschka (Светличка)
554 4786
24 abr 2020, 15:58

В обятията на мъдър архитект 

  Poesía
737 2 7

Задави се светът от хекатомби,

заключи дързостта си под пагон,

тиктакат из телата минибомби,

не ги лови ни съд, нито закон.

 

Целувките в музея наредихме,

отказахме подадената длан,

а егото за иго заменихме,

стаени пред угрозата Ухан.

 

Ядрата се разпукват и разцъфват,

неспрени от ръката на човек,

и в майски зной устата ни пресъхва,

заспиваме над бездната навек.

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за разбирането, Марко! Добре е да знаем, че не сме сами в усещането си за проиграни шансове.
  • Много силно, много точно...за съжаление!
    Поздрави за прекрасния стих !
  • Благодаря ти, че четеш и споделяш, Иржи, тежък ми е финалът, ще се радвам ти да се окажеш права! 🌺
  • Наваксвам, Светличка, но бавно, много се е събрало....Пише народът! И това е актуално, от сърце изплакано!Но...животът ще продължи! Е, не съвсем по старому, но с много поуки!Браво!
  • Дано съберем сили да протегнем ръка и отново да раздаваме целувки, Ангелче. 😗
  • Благодаря, Цвете! Много си мила!
  • Поздравления за силния стих!
Propuestas
: ??:??