24 abr 2020, 15:58

В обятията на мъдър архитект

  Poesía
953 2 7

Задави се светът от хекатомби,

заключи дързостта си под пагон,

тиктакат из телата минибомби,

не ги лови ни съд, нито закон.

 

Целувките в музея наредихме,

отказахме подадената длан,

а егото за иго заменихме,

стаени пред угрозата Ухан.

 

Ядрата се разпукват и разцъфват,

неспрени от ръката на човек,

и в майски зной устата ни пресъхва,

заспиваме над бездната навек.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за разбирането, Марко! Добре е да знаем, че не сме сами в усещането си за проиграни шансове.
  • Много силно, много точно...за съжаление!
    Поздрави за прекрасния стих !
  • Благодаря ти, че четеш и споделяш, Иржи, тежък ми е финалът, ще се радвам ти да се окажеш права! 🌺
  • Наваксвам, Светличка, но бавно, много се е събрало....Пише народът! И това е актуално, от сърце изплакано!Но...животът ще продължи! Е, не съвсем по старому, но с много поуки!Браво!
  • Дано съберем сили да протегнем ръка и отново да раздаваме целувки, Ангелче. 😗

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...