В обятията на мъдър архитект
Задави се светът от хекатомби,
заключи дързостта си под пагон,
тиктакат из телата минибомби,
не ги лови ни съд, нито закон.
Целувките в музея наредихме,
отказахме подадената длан,
а егото за иго заменихме,
стаени пред угрозата Ухан.
Ядрата се разпукват и разцъфват,
неспрени от ръката на човек,
и в майски зной устата ни пресъхва,
заспиваме над бездната навек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
