В очакване
Прозореца отворих – за да влезеш,
а ти нахлу в сърцето ми със гръм.
От тебе до смъртта си съм обсебена.
Без теб, изглежда, никоя не съм.
Вратата, незаключена, очаква
да дойдеш тихо с първите лъчи.
А недоспали, пантите приплакват.
Ключът ръждясало в ключалката мълчи.
Притихнала е стаята. Потръпват
от хлад предутринен пердетата.
Килимът помни още твоите стъпки.
Аз помня, че на тебе съм се врекла.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
