изречена (Мая Попова)
325 6799
11.11.2006 г., 10:09 ч.

В очакване 

  Поезия » Любовна
1684 0 15

Прозореца отворих – за да влезеш,
а ти нахлу в сърцето ми със гръм.
От тебе до смъртта си съм обсебена.
Без теб, изглежда, никоя не съм.
Вратата, незаключена, очаква
да дойдеш тихо с първите лъчи.
А недоспали, пантите приплакват.
Ключът ръждясало в ключалката мълчи.
Притихнала е стаята. Потръпват
от хлад предутринен пердетата.
Килимът помни още твоите стъпки.
Аз помня, че на тебе съм се врекла.

© Мая Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??