Nov 11, 2006, 10:09 AM

В очакване

  Poetry » Love
1.9K 0 15

Прозореца отворих – за да влезеш,
а ти нахлу в сърцето ми със гръм.
От тебе до смъртта си съм обсебена.
Без теб, изглежда, никоя не съм.
Вратата, незаключена, очаква
да дойдеш тихо с първите лъчи.
А недоспали, пантите приплакват.
Ключът ръждясало в ключалката мълчи.
Притихнала е стаята. Потръпват
от хлад предутринен пердетата.
Килимът помни още твоите стъпки.
Аз помня, че на тебе съм се врекла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина пишеш невероятно и завладяващо!
  • трудно е да се напише как вълнуват коментарите ви. благодаря!
  • Възхищавам се от твоя талант! Поздрав!
  • Много много ми хареса!
    Докосващ стих
    дарява нежност!
  • Браво,Мая ... Както винаги стиха ти докосва най-нежните ми струни...

    "Прозорецът отворих – за да влезеш,
    а ти нахлу в сърцето ми със гръм.
    От тебе до смъртта си съм обсебена.
    Без теб, изглежда, никоя не съм."

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...