28 feb 2008, 14:20

В очакване

  Poesía
835 0 10

Събудени огньове пак във мен надничат.

И от сенките на спомена

във кърваво червено душата ми обличат.

Потърсили ръцете на копнежа,

в очакване се разпиляват.

Посърнали в скръбта,

рефрена носталгичен пак припяват.

От дъното на новото начало,

молитвено във мен се отразяват.

Очаквани и недочакали,

на любов те пак ще се надяват.

И от нощта събраните сълзи

за бъдното в роса да се преобразяват.

Феите, с вълшебството на обичта си,

пътя ми да осветяват.

 

Т.К.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...