Feb 28, 2008, 2:20 PM

В очакване

  Poetry
832 0 10

Събудени огньове пак във мен надничат.

И от сенките на спомена

във кърваво червено душата ми обличат.

Потърсили ръцете на копнежа,

в очакване се разпиляват.

Посърнали в скръбта,

рефрена носталгичен пак припяват.

От дъното на новото начало,

молитвено във мен се отразяват.

Очаквани и недочакали,

на любов те пак ще се надяват.

И от нощта събраните сълзи

за бъдното в роса да се преобразяват.

Феите, с вълшебството на обичта си,

пътя ми да осветяват.

 

Т.К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...