В очакване
Целунах луната, защото теб не мога.
Погалих звездите, защото си далеко.
И как ли да те видя? Обхваща ме тревога.
И казвам ти сега – аз чакам те вовеки.
Помолих вятъра да те подири
и облаците да те видят, с моите очи.
Щурчето обеща, че песен ще засвири,
а после в миг ще замълчи.
Тогава ще позная, че идваш ти към мен
и тъй очаквана целувка ще получа,
а колко дълго чакал съм аз този ден,
във който истинска любов се случва.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
