20.09.2007 г., 0:53 ч.

В очакване 

  Поезия
562 0 4

Целунах луната, защото теб не мога.

Погалих звездите, защото си далеко.

И как ли да те видя? Обхваща ме тревога.

И казвам ти сега – аз чакам те вовеки.

 

Помолих вятъра да те подири

и облаците да те видят, с моите очи.

Щурчето обеща, че песен ще засвири,

а после в миг ще замълчи.

 

Тогава ще позная, че идваш ти към мен

и тъй очаквана целувка ще получа,

а колко дълго чакал съм аз този ден,

във който истинска любов се случва.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??