20 сент. 2007 г., 00:53

В очакване 

  Поэзия
561 0 4

Целунах луната, защото теб не мога.

Погалих звездите, защото си далеко.

И как ли да те видя? Обхваща ме тревога.

И казвам ти сега – аз чакам те вовеки.

 

Помолих вятъра да те подири

и облаците да те видят, с моите очи.

Щурчето обеща, че песен ще засвири,

а после в миг ще замълчи.

 

Тогава ще позная, че идваш ти към мен

и тъй очаквана целувка ще получа,

а колко дълго чакал съм аз този ден,

във който истинска любов се случва.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??