Целунах луната, защото теб не мога.
Погалих звездите, защото си далеко.
И как ли да те видя? Обхваща ме тревога.
И казвам ти сега – аз чакам те вовеки.
Помолих вятъра да те подири
и облаците да те видят, с моите очи.
Щурчето обеща, че песен ще засвири,
а после в миг ще замълчи.
Тогава ще позная, че идваш ти към мен
и тъй очаквана целувка ще получа,
а колко дълго чакал съм аз този ден,
във който истинска любов се случва.
© Николай Стойчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
