Целунах луната, защото теб не мога.
Погалих звездите, защото си далеко.
И как ли да те видя? Обхваща ме тревога.
И казвам ти сега – аз чакам те вовеки.
Помолих вятъра да те подири
и облаците да те видят, с моите очи.
Щурчето обеща, че песен ще засвири,
а после в миг ще замълчи.
Тогава ще позная, че идваш ти към мен
и тъй очаквана целувка ще получа,
а колко дълго чакал съм аз този ден,
във който истинска любов се случва.
© Николай Стойчев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
