12 jun 2012, 23:50

В очакване

891 0 2

 

 

Събуждах се сутрин с мисълта за теб,

търсих те сред онези капки роса.

Взирах се в пътя и гледах само напред,

в очакване да те срещна там по света.

 

Телефона да звънне вечер го чаках,

да чуя отново любимия глас.

На звук през нощта го оставях

и все не заспивах в очакване аз.

 

Очаквах да дойдеш с първия сняг,

но той си отиде, а теб все още те няма.

Очаквах те и с кокичетата, но пак

всичко това се оказа измама.

 

Надявах се и с първи лъчи да пристигнеш,

да ме погалиш с нежна ръка.

Но не можа ти лъчите да стигнеш,

изпусна и лятото, дори есента.

 

Аз още те чакам и протягам ръце,

да те докосна и пак да си мой.

Знай, че обича те мойто сърце

и ще те чака години безброй!

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...