12 июн. 2012 г., 23:50

В очакване

904 0 2

 

 

Събуждах се сутрин с мисълта за теб,

търсих те сред онези капки роса.

Взирах се в пътя и гледах само напред,

в очакване да те срещна там по света.

 

Телефона да звънне вечер го чаках,

да чуя отново любимия глас.

На звук през нощта го оставях

и все не заспивах в очакване аз.

 

Очаквах да дойдеш с първия сняг,

но той си отиде, а теб все още те няма.

Очаквах те и с кокичетата, но пак

всичко това се оказа измама.

 

Надявах се и с първи лъчи да пристигнеш,

да ме погалиш с нежна ръка.

Но не можа ти лъчите да стигнеш,

изпусна и лятото, дори есента.

 

Аз още те чакам и протягам ръце,

да те докосна и пак да си мой.

Знай, че обича те мойто сърце

и ще те чака години безброй!

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...