Събуждах се сутрин с мисълта за теб,
търсих те сред онези капки роса.
Взирах се в пътя и гледах само напред,
в очакване да те срещна там по света.
Телефона да звънне вечер го чаках,
да чуя отново любимия глас.
На звук през нощта го оставях
и все не заспивах в очакване аз.
Очаквах да дойдеш с първия сняг,
но той си отиде, а теб все още те няма.
Очаквах те и с кокичетата, но пак
всичко това се оказа измама.
Надявах се и с първи лъчи да пристигнеш,
да ме погалиш с нежна ръка.
Но не можа ти лъчите да стигнеш,
изпусна и лятото, дори есента.
Аз още те чакам и протягам ръце,
да те докосна и пак да си мой.
Знай, че обича те мойто сърце
и ще те чака години безброй!
© Иваничка Петкова Все права защищены
Поздрави!!!