В очакване на Бурята

21 jul 2021, 22:44

Poesía » Del paisaje

326 0 2

В очакване на Бурята

Във душната нощ над Морето

люлеят се едри звезди,

а нещо първично отнето

отново в Душата гнезди...

На някакъв екот далечен

долавям неясния звук -

дали не е Бурята, вече

със страст устремена на тук...

Омръзна ми тихата немощ

на кроткото нощно море,

че в него: ни даваш, ни вземаш -

от скука душата ти мре.

И само тъга те спохожда,

и дълго се мяташ без сън...

... Ех, друго е Бурята нощна

когато удари със гръм:

не търсиш ни пристан, ни завет,

а само познати звезди -

посоката да ти покажат...

...Стихията само и ти!..

Някъде из Пасифика

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

щураче (любимка)

2021-07-23T09:58:50+03:00

Много красиво казано и звучи дръзко. Обаче ми напомня на едни, дето казваха: Уфф, омръзна ни тая мана небесна
DPP (SMooth)

2021-07-22T11:59:52+03:00

Красиво, образно!