В очакване на Бурята
В очакване на Бурята
Във душната нощ над Морето
люлеят се едри звезди,
а нещо първично отнето
отново в Душата гнезди...
На някакъв екот далечен
долавям неясния звук -
дали не е Бурята, вече
със страст устремена на тук...
Омръзна ми тихата немощ
на кроткото нощно море,
че в него: ни даваш, ни вземаш -
от скука душата ти мре.
И само тъга те спохожда,
и дълго се мяташ без сън...
... Ех, друго е Бурята нощна
когато удари със гръм:
не търсиш ни пристан, ни завет,
а само познати звезди -
посоката да ти покажат...
...Стихията само и ти!..
Някъде из Пасифика
© Коста Качев All rights reserved.
