14 nov 2018, 8:39

В очакване на него

  Poesía
977 1 2

Очаквам някого. А той дали ще дойде.

Той тръгнал е на път от векове.

Той идва.

И минава през пустинни облаци,

през сянката на градове и на морета.

Но всякакви препятствия го бавят,

защото той е топло същество,

което лесно спира за да се опомня,

къде е разликата между утопия и вяра.

Той има вид и образ на самотник.

Но всъщност сякаш свързан е

със всеки в този свят,

едва ли ще поиска да те купи някак,

или да продаде за центове душата си.

И после сигурно ще вярва в хората,

макар човешкото да бъде надценявано,

ще иска път, но не за да достигне бога,

а път по който някак да останем заедно.

Очаквам някого. И той ще дойде.

Той има вид и образ на... приятел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...