В очакване на него
Очаквам някого. А той дали ще дойде.
Той тръгнал е на път от векове.
Той идва.
И минава през пустинни облаци,
през сянката на градове и на морета.
Но всякакви препятствия го бавят,
защото той е топло същество,
което лесно спира за да се опомня,
къде е разликата между утопия и вяра.
Той има вид и образ на самотник.
Но всъщност сякаш свързан е
със всеки в този свят,
едва ли ще поиска да те купи някак,
или да продаде за центове душата си.
И после сигурно ще вярва в хората,
макар човешкото да бъде надценявано,
ще иска път, но не за да достигне бога,
а път по който някак да останем заедно.
Очаквам някого. И той ще дойде.
Той има вид и образ на... приятел.
© Милена Василева All rights reserved.
