4 jun 2014, 23:43

В очакване на обич 

  Poesía » Filosófica
1128 0 14

До глупост не умеем да обичаме.

Болезнено във себе си сме влюбени.

В неистинност душите си обличаме.

В самотен кръг се чувстваме изгубени.

 

До пагубност живота си загърбваме.

Красивото до дъно принизяваме.

Доброто в нас безмилостно изстъргваме.

От ден на ден духовно се смаляваме.

 

До минимум са сринати мечтите ни.

До бедност сме оголени на ценности.

Безрадостност се стича от очите ни.

А устните преливат от надменности.

 

От жажда сме напукани в очакване

любовно да възкръснем към привличане.

В готовност за сърдечното прещракване,

което да се включи на обичане.

 

 

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, момичета: Ивон, Кръстина!
  • "До пагубност живота си загърбваме.

    Красивото до дъно принизяваме.

    Доброто в нас безмилостно изстъргваме.

    От ден на ден духовно се смаляваме."
    ..............................................................
    Силно въздействащ, талантливо написан стих, с много актуално и мъдро послание! ПОЗДРАВИ!!!
  • Истинско е! Харесах!
  • Благодаря ви, Анна, Миночка!
    Кери и на мен ми се иска да не е вярно. Дано повече сърца да превключат на обичане.
  • Поздрави, Иве! Хубаво си го написала и всичко е вярно, а как ми се искаше да не е...
  • Поздрави и от мен за истинското и стойностно стихотворение!
  • Благодаря ви: Вики, Краси, Светле, Санвали!
    Благодаря ти, kasius, твоят стихотворен коментар ме разсмя от сърце.
  • Много истинно, Иве!
  • Ей това "прещракване" направо ми бърка в душицата - сякаш сме едва ли не машини, реагиращи единствено на настройки...
    Силен стих, Иве! Поздрави!!
  • Харесвам поезията ти, а това според мене е един от най-издържаните ти стихове!
    С удоволствие прочетох!
  • Когато видя, как под хубав стих,
    отсъстват обичайните клакьори,
    учудвам се, че даже и с апчих,
    не се обаждат импозантните мажори!
  • Браво!!!
  • Благодаря ти, Младене! Покрай мрачното и валежно време, напоследък, май потънах в плътната му облачност, но както слънцето го има и пак ще се покаже, така вярвам и любовта на хората, един към друг, ще я бъде.
    Прекрасен ден, ти желая!
  • Тъжни /но верни/ констатации /за безлюбовие и духовно смаляване на индивида в наши дни/ до последния куплет, който съхранява надеждата ни за възкресение /чрез любов/:

    "любовно да възкръснем към привличане. В готовност за сърдечното прещракване,което да се включи на обичане."

    Силно и докосващо! Поздравление, Ивелина!
Propuestas
: ??:??