4 jun 2014, 23:43

В очакване на обич

1.4K 0 14

До глупост не умеем да обичаме.

Болезнено във себе си сме влюбени.

В неистинност душите си обличаме.

В самотен кръг се чувстваме изгубени.

 

До пагубност живота си загърбваме.

Красивото до дъно принизяваме.

Доброто в нас безмилостно изстъргваме.

От ден на ден духовно се смаляваме.

 

До минимум са сринати мечтите ни.

До бедност сме оголени на ценности.

Безрадостност се стича от очите ни.

А устните преливат от надменности.

 

От жажда сме напукани в очакване

любовно да възкръснем към привличане.

В готовност за сърдечното прещракване,

което да се включи на обичане.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, момичета: Ивон, Кръстина!
  • "До пагубност живота си загърбваме.

    Красивото до дъно принизяваме.

    Доброто в нас безмилостно изстъргваме.

    От ден на ден духовно се смаляваме."
    ..............................................................
    Силно въздействащ, талантливо написан стих, с много актуално и мъдро послание! ПОЗДРАВИ!!!
  • Истинско е! Харесах!
  • Благодаря ви, Анна, Миночка!
    Кери и на мен ми се иска да не е вярно. Дано повече сърца да превключат на обичане.
  • Поздрави, Иве! Хубаво си го написала и всичко е вярно, а как ми се искаше да не е...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...