В очакване на обич
До глупост не умеем да обичаме.
Болезнено във себе си сме влюбени.
В неистинност душите си обличаме.
В самотен кръг се чувстваме изгубени.
До пагубност живота си загърбваме.
Красивото до дъно принизяваме.
Доброто в нас безмилостно изстъргваме.
От ден на ден духовно се смаляваме.
До минимум са сринати мечтите ни.
До бедност сме оголени на ценности.
Безрадостност се стича от очите ни.
А устните преливат от надменности.
От жажда сме напукани в очакване
любовно да възкръснем към привличане.
В готовност за сърдечното прещракване,
което да се включи на обичане.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
