4.06.2014 г., 23:43

В очакване на обич

1.4K 0 14

До глупост не умеем да обичаме.

Болезнено във себе си сме влюбени.

В неистинност душите си обличаме.

В самотен кръг се чувстваме изгубени.

 

До пагубност живота си загърбваме.

Красивото до дъно принизяваме.

Доброто в нас безмилостно изстъргваме.

От ден на ден духовно се смаляваме.

 

До минимум са сринати мечтите ни.

До бедност сме оголени на ценности.

Безрадостност се стича от очите ни.

А устните преливат от надменности.

 

От жажда сме напукани в очакване

любовно да възкръснем към привличане.

В готовност за сърдечното прещракване,

което да се включи на обичане.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, момичета: Ивон, Кръстина!
  • "До пагубност живота си загърбваме.

    Красивото до дъно принизяваме.

    Доброто в нас безмилостно изстъргваме.

    От ден на ден духовно се смаляваме."
    ..............................................................
    Силно въздействащ, талантливо написан стих, с много актуално и мъдро послание! ПОЗДРАВИ!!!
  • Истинско е! Харесах!
  • Благодаря ви, Анна, Миночка!
    Кери и на мен ми се иска да не е вярно. Дано повече сърца да превключат на обичане.
  • Поздрави, Иве! Хубаво си го написала и всичко е вярно, а как ми се искаше да не е...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...