4.06.2014 г., 23:43

В очакване на обич

1.4K 0 14

До глупост не умеем да обичаме.

Болезнено във себе си сме влюбени.

В неистинност душите си обличаме.

В самотен кръг се чувстваме изгубени.

 

До пагубност живота си загърбваме.

Красивото до дъно принизяваме.

Доброто в нас безмилостно изстъргваме.

От ден на ден духовно се смаляваме.

 

До минимум са сринати мечтите ни.

До бедност сме оголени на ценности.

Безрадостност се стича от очите ни.

А устните преливат от надменности.

 

От жажда сме напукани в очакване

любовно да възкръснем към привличане.

В готовност за сърдечното прещракване,

което да се включи на обичане.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, момичета: Ивон, Кръстина!
  • "До пагубност живота си загърбваме.

    Красивото до дъно принизяваме.

    Доброто в нас безмилостно изстъргваме.

    От ден на ден духовно се смаляваме."
    ..............................................................
    Силно въздействащ, талантливо написан стих, с много актуално и мъдро послание! ПОЗДРАВИ!!!
  • Истинско е! Харесах!
  • Благодаря ви, Анна, Миночка!
    Кери и на мен ми се иска да не е вярно. Дано повече сърца да превключат на обичане.
  • Поздрави, Иве! Хубаво си го написала и всичко е вярно, а как ми се искаше да не е...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...