17 ago 2007, 10:28

В очите на Ангела.

  Poesía
823 0 7
Имам нужда от помощ за този стих.
Един чудесен човек го прочете и ми каза:
"Подреди думите."
Не успявам...

Черният град...
Разстлал пред нозете ми
суетна пътека,
с червени желания
и бели надежди.
Черният град...
Със страст ме посрещна,
призова ме в олтара
на грешните срещи с горещи тела...
и аз се отдадох.
Черният град...
С тишина ме изпрати -
фигура черна в самотната нощ...
Без звезди и фанфари.
Черният град!
Не той е виновен,
че Ангелът бял
след мене не влезе.
Черният град?
Той е само пионка на
черния разум... човешки.

.........................

Огледах се... в очите тъжни
на Ангела бял...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите са пътеки на духа и не е нужно да променяш нищо! Важното е само Ангелът да продължи да вярва в теб!
  • И това много ми хареса!
    Поздрави!
  • Браво! Интересно като мисъл и чудесно като изпълнение!
  • Светлана.
    Всъщност опитах още два варианта,но ми се губи част от смисъла-присъствието на Ангела(доброто във всеки от нас).
    Маги,прегръщам те-силно!с надеждата да се случи наистина!
    Благодаря ВИ!
  • Не мисля, че ще същия прекрасен стих, ако нещо във него се промени!
    Поздравления, София!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...