12 sept 2019, 7:49  

В очите на облака

  Poesía » Otra
698 2 2
В очите на облака

 

В очите на облака 

е много студено.  

В шепичка пази

жълти листа. 
Не знаеш къде е – 

в сърцето ти лази,
и търси морето

в сълзѝ и слана.

 

Небето е чисто,

земята е дива, 
сърцето е тъжно 

и търси душа. 

В прегръдката облак

света е обгърнал, 
треви и дървета,

и сънища...

 

Но част сме от него,

частичка от Бога, 
цветът на съдбата

жадува за нас. 
Примигва пейзажът,

изпраща ни знаци
и чака да видим,

че не е опасно
 

да бъдем добри
като дъжд
и луна. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за интересния прочит!
    brinne (Мариана Бусарова), радвам се, че си намери нещо хубаво тук!
  • И заглавието и стихотворението, са оригинални и правят впечатление. Финалът му е в унисон с евенгелистичните виждания. Тук слънцето е заменено с луна, което внася елемент на загадъчност. Христос ни учи да бъдем като слънцето и дъжда, защото те се раздават на всички /на добрите и на лошите, и на всякаквите, т.е. без оглед на спецификата им/. В този смисъл слънцето и дъжда са добри. А тук са добри дъждът и луната, вероятно в същия смисъл.

    "Небето е чисто, земята е дива,
    листата са тъжни и търсят душа.
    В прегръдката облак света е обгърнал,
    треви и дървета, и сънища..."

    Красиво, неочаквано и неповторимо! Това е твоят стил, Йоана.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...