12.09.2019 г., 7:49 ч.
В очите на облака
В очите на облака
В очите на облака
е много студено.
В шепичка пази
жълти листа.
Не знаеш къде е –
в сърцето ти лази,
и търси морето
в сълзѝ и слана.
Небето е чисто,
земята е дива,
сърцето е тъжно
и търси душа.
В прегръдката облак
света е обгърнал,
треви и дървета,
и сънища...
Но част сме от него,
частичка от Бога,
цветът на съдбата
жадува за нас.
Примигва пейзажът,
изпраща ни знаци
и чака да видим,
че не е опасно
да бъдем добри
като дъжд
и луна.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И заглавието и стихотворението, са оригинални и правят впечатление. Финалът му е в унисон с евенгелистичните виждания. Тук слънцето е заменено с луна, което внася елемент на загадъчност. Христос ни учи да бъдем като слънцето и дъжда, защото те се раздават на всички /на добрите и на лошите, и на всякаквите, т.е. без оглед на спецификата им/. В този смисъл слънцето и дъжда са добри. А тук са добри дъждът и луната, вероятно в същия смисъл.
"Небето е чисто, земята е дива,
листата са тъжни и търсят душа.
В прегръдката облак света е обгърнал,
треви и дървета, и сънища..."
Красиво, неочаквано и неповторимо! Това е твоят стил, Йоана.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
brinne (Мариана Бусарова), радвам се, че си намери нещо хубаво тук!