12.09.2019 г., 7:49  

В очите на облака

696 2 2
В очите на облака

 

В очите на облака 

е много студено.  

В шепичка пази

жълти листа. 
Не знаеш къде е – 

в сърцето ти лази,
и търси морето

в сълзѝ и слана.

 

Небето е чисто,

земята е дива, 
сърцето е тъжно 

и търси душа. 

В прегръдката облак

света е обгърнал, 
треви и дървета,

и сънища...

 

Но част сме от него,

частичка от Бога, 
цветът на съдбата

жадува за нас. 
Примигва пейзажът,

изпраща ни знаци
и чака да видим,

че не е опасно
 

да бъдем добри
като дъжд
и луна. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за интересния прочит!
    brinne (Мариана Бусарова), радвам се, че си намери нещо хубаво тук!
  • И заглавието и стихотворението, са оригинални и правят впечатление. Финалът му е в унисон с евенгелистичните виждания. Тук слънцето е заменено с луна, което внася елемент на загадъчност. Христос ни учи да бъдем като слънцето и дъжда, защото те се раздават на всички /на добрите и на лошите, и на всякаквите, т.е. без оглед на спецификата им/. В този смисъл слънцето и дъжда са добри. А тук са добри дъждът и луната, вероятно в същия смисъл.

    "Небето е чисто, земята е дива,
    листата са тъжни и търсят душа.
    В прегръдката облак света е обгърнал,
    треви и дървета, и сънища..."

    Красиво, неочаквано и неповторимо! Това е твоят стил, Йоана.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...