12 сент. 2019 г., 07:49  

В очите на облака

702 2 2
В очите на облака

 

В очите на облака 

е много студено.  

В шепичка пази

жълти листа. 
Не знаеш къде е – 

в сърцето ти лази,
и търси морето

в сълзѝ и слана.

 

Небето е чисто,

земята е дива, 
сърцето е тъжно 

и търси душа. 

В прегръдката облак

света е обгърнал, 
треви и дървета,

и сънища...

 

Но част сме от него,

частичка от Бога, 
цветът на съдбата

жадува за нас. 
Примигва пейзажът,

изпраща ни знаци
и чака да видим,

че не е опасно
 

да бъдем добри
като дъжд
и луна. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за интересния прочит!
    brinne (Мариана Бусарова), радвам се, че си намери нещо хубаво тук!
  • И заглавието и стихотворението, са оригинални и правят впечатление. Финалът му е в унисон с евенгелистичните виждания. Тук слънцето е заменено с луна, което внася елемент на загадъчност. Христос ни учи да бъдем като слънцето и дъжда, защото те се раздават на всички /на добрите и на лошите, и на всякаквите, т.е. без оглед на спецификата им/. В този смисъл слънцето и дъжда са добри. А тук са добри дъждът и луната, вероятно в същия смисъл.

    "Небето е чисто, земята е дива,
    листата са тъжни и търсят душа.
    В прегръдката облак света е обгърнал,
    треви и дървета, и сънища..."

    Красиво, неочаквано и неповторимо! Това е твоят стил, Йоана.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...