Sep 12, 2019, 7:49 AM  

В очите на облака

  Poetry » Other
699 2 2
В очите на облака

 

В очите на облака 

е много студено.  

В шепичка пази

жълти листа. 
Не знаеш къде е – 

в сърцето ти лази,
и търси морето

в сълзѝ и слана.

 

Небето е чисто,

земята е дива, 
сърцето е тъжно 

и търси душа. 

В прегръдката облак

света е обгърнал, 
треви и дървета,

и сънища...

 

Но част сме от него,

частичка от Бога, 
цветът на съдбата

жадува за нас. 
Примигва пейзажът,

изпраща ни знаци
и чака да видим,

че не е опасно
 

да бъдем добри
като дъжд
и луна. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за интересния прочит!
    brinne (Мариана Бусарова), радвам се, че си намери нещо хубаво тук!
  • И заглавието и стихотворението, са оригинални и правят впечатление. Финалът му е в унисон с евенгелистичните виждания. Тук слънцето е заменено с луна, което внася елемент на загадъчност. Христос ни учи да бъдем като слънцето и дъжда, защото те се раздават на всички /на добрите и на лошите, и на всякаквите, т.е. без оглед на спецификата им/. В този смисъл слънцето и дъжда са добри. А тук са добри дъждът и луната, вероятно в същия смисъл.

    "Небето е чисто, земята е дива,
    листата са тъжни и търсят душа.
    В прегръдката облак света е обгърнал,
    треви и дървета, и сънища..."

    Красиво, неочаквано и неповторимо! Това е твоят стил, Йоана.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...