8 ago 2023, 18:19

В очите на слепец

775 2 6

Вгледах се в очите на слепец.

В онази безконечна празнота.

Лутах се из тях като крадец,

намерих най-желаната мечта.

 

Прегърнах я и бързо затърчах,

обратно към своя кръгозор.

Внезапно на изходя се спрях,

осъзнавайки, че бягам към затвор.

 

Мечтата исках докрай да съхраня.

Моите очи - за битка със раздора.

Тихичко приклекнал, успях да разбера,

че няма ключ за бягство от затвора.

 

До сега слепецът бил съм аз.

Сляп, ала гледащ със мечти.

Знам, че бягайки към сетния си час,

всички гледаме с очите на слепци.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, Ивита, много ме зарадвахте с написаното и Ви благодаря за него! Бъдете здрави и ни радвайте с всичко, което творите!
  • Трябва всеки миг да бъдеш зрящ,
    леки са затворите тогава.
    Па макар и тихичко горящ,
    зрящият не тъне във забрава.
  • Много благодаря за хубавите думи! Останах безмълвен. Вашият коментар направи деня ми.
  • Много философски мисли и умело изграждане на идеята показваш, въпреки младата си възраст! Това твое стихотворение наистина ме впечатли! Душата ти е с поетична настройка и знам, че ще роди още много чудесни произведения! Пиши, момчето ми!👍🥰
  • Благодаря за милите думи! Радвам се, че съм докоснал някого!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...