В очите на слепец
Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах,
обратно към своя кръгозор.
Внезапно на изходя се спрях,
осъзнавайки, че бягам към затвор.
Мечтата исках докрай да съхраня.
Моите очи - за битка със раздора.
Тихичко приклекнал, успях да разбера,
че няма ключ за бягство от затвора.
До сега слепецът бил съм аз.
Сляп, ала гледащ със мечти.
Знам, че бягайки към сетния си час,
всички гледаме с очите на слепци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Георгиев Всички права запазени
