В очите ти

Окъпан от дъжда, блести театъра.
Отсреща му цветя продават...
В очите ти, разплакани от вятъра,
съм тръгнал... но в сърце оставам...

В душата ни ще стихнат ли разделите?!
Тъгата ти попива в магистралата...
Сега съм още тук... сред оцелелите,
прескоча ли - ще те налюбя - цялата...

Препълнен и красив блести театъра,
а друг, зад  ъгъла, душата си продава...
В очите ти, разплакани от вятъра,
един си тръгва, ала друг остава...

Какво ме вдъхнови?!

Една актриса - поетеса...
Едно представление, на което не мога да отида...
Едно цвете, което не мога да купя...
Затова - стих...
Прости!