ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
19.04.2011 г., 21:53

В очите ти

871 0 1

В очите ти

Окъпан от дъжда, блести театъра.
Отсреща му цветя продават...
В очите ти, разплакани от вятъра,
съм тръгнал... но в сърце оставам...

В душата ни ще стихнат ли разделите?!
Тъгата ти попива в магистралата...
Сега съм още тук... сред оцелелите,
прескоча ли - ще те налюбя - цялата...

Препълнен и красив блести театъра,
а друг, зад  ъгъла, душата си продава...
В очите ти, разплакани от вятъра,
един си тръгва, ала друг остава...

Какво ме вдъхнови?!

Една актриса - поетеса...
Едно представление, на което не мога да отида...
Едно цвете, което не мога да купя...
Затова - стих...
Прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0