3 feb 2008, 11:06

В огледалото

  Poesía
725 0 7
 

В огледалото

За обратно виждане

Го няма вече началото

Само мъгла от мечти изнасилени

 

Няма го вече

Онзи живот

Чийто очи да те гледат

Без да заплачат

И светофарите да намигат

И да показват пътя към щастието

 

В бяла призрачна рокля

Кална до коляното

Стои и не знае какво да прави

Феята на отчаянието ти

 

Качи я в колата си

И я откарай в евтин мотел

Разменете си картите

Смесете кръвта си в пластмасови чаши

И в студеното неоново утро

С пращене изгасва

Още един мъничък свят

 

Твърде рано

В твърде малка стаичка

 

02.02.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хьреса ми!Поздрав!
  • Поздрав!!!!!!!!!!!!!!!
  • Боли от стиха ти... Съветвам те повече да гледаш напред през панорамното стъкло, отколкото в огледалото за обратно виждане. Колкото по- хубави неща искаме да ни се случат, толкова по- хубави спомени ще имаме, когато се обръщаме назад...
  • Сигурно, някъде се случва, добре "извикваш",
    БРАВО!!!
  • Стиховете ти винаги вълнуват...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...