3.02.2008 г., 11:06

В огледалото

723 0 7
 

В огледалото

За обратно виждане

Го няма вече началото

Само мъгла от мечти изнасилени

 

Няма го вече

Онзи живот

Чийто очи да те гледат

Без да заплачат

И светофарите да намигат

И да показват пътя към щастието

 

В бяла призрачна рокля

Кална до коляното

Стои и не знае какво да прави

Феята на отчаянието ти

 

Качи я в колата си

И я откарай в евтин мотел

Разменете си картите

Смесете кръвта си в пластмасови чаши

И в студеното неоново утро

С пращене изгасва

Още един мъничък свят

 

Твърде рано

В твърде малка стаичка

 

02.02.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хьреса ми!Поздрав!
  • Поздрав!!!!!!!!!!!!!!!
  • Боли от стиха ти... Съветвам те повече да гледаш напред през панорамното стъкло, отколкото в огледалото за обратно виждане. Колкото по- хубави неща искаме да ни се случат, толкова по- хубави спомени ще имаме, когато се обръщаме назад...
  • Сигурно, някъде се случва, добре "извикваш",
    БРАВО!!!
  • Стиховете ти винаги вълнуват...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...